ТИШИНА...
Само тя остава ми сега
и сълзи алени отново текат, като рубинена река в таз безмилостна
ТИШИНА...
Отново ще искам ли? - НЕ! Никога не ще искам повече!
Искам само твоята сладка отрова и да се свия в своя свят на болка и вечна
ТИШИНА...
Като скъсана струна аз во веки не ще отново затрептя,
защото порив невъзможен оказа се Любовта и възцари се
ТИШИНА...
Мечтите ми на късчета разби
и отново спусна се таз прозрачна, зловеща, пустинна
ТИШИНА...
В капки вода превръщат се твоите прегръдки,
сълзи на засадени от мен есенни цветя е таз непоносима
ТИШИНА...
Лунен въздух разлива се и отново умира надежда една
в таз жестока, смазваща, убийствена
ТИШИНА...
И като Северноморски прилив залива моята душа
таз изнурителна и самотна
ТИШИНА...
04.11.2009 - Oostende
België
