ТИШИНА...

ТИШИНА... 

Само тя остава ми сега

и сълзи алени отново текат, като рубинена река в таз безмилостна 

ТИШИНА... 

Отново ще искам ли? - НЕ! Никога не ще искам повече! 

Искам само твоята сладка отрова и да се свия в своя свят на болка и вечна 

ТИШИНА... 

Като скъсана струна аз во веки не ще отново затрептя, 

защото порив невъзможен оказа се Любовта и възцари се 

ТИШИНА... 

Мечтите ми на късчета разби 

и отново спусна се таз прозрачна, зловеща, пустинна 

ТИШИНА... 

В капки вода превръщат се твоите прегръдки, 

сълзи на засадени от мен есенни цветя е таз непоносима 

ТИШИНА... 

Лунен въздух разлива се и отново умира надежда една 

в таз жестока, смазваща, убийствена

ТИШИНА... 

И като Северноморски прилив залива моята душа

таз изнурителна и самотна

ТИШИНА... 

04.11.2009 - Oostende  

België