Когато Любовта започне да боли

                                                     На Иван-Александър 

Когато Любовта започне да боли - 

тя превръща се в Поезия!

И сълзи...

И всеки миг отчаяно се моля

да пресъхнат тез' болезнени сълзи!

Ала... - Уви!

Нечути остават моите молби, защото

когато Любовта започне да боли - 

тя превръща се в Поезия!

И сълзи... 

09.11.09. 

София.

ТИШИНА...

ТИШИНА... 

Само тя остава ми сега

и сълзи алени отново текат, като рубинена река в таз безмилостна 

ТИШИНА... 

Отново ще искам ли? - НЕ! Никога не ще искам повече! 

Искам само твоята сладка отрова и да се свия в своя свят на болка и вечна 

ТИШИНА... 

Като скъсана струна аз во веки не ще отново затрептя, 

защото порив невъзможен оказа се Любовта и възцари се 

ТИШИНА... 

Мечтите ми на късчета разби 

и отново спусна се таз прозрачна, зловеща, пустинна 

ТИШИНА... 

В капки вода превръщат се твоите прегръдки, 

сълзи на засадени от мен есенни цветя е таз непоносима 

ТИШИНА... 

Лунен въздух разлива се и отново умира надежда една 

в таз жестока, смазваща, убийствена

ТИШИНА... 

И като Северноморски прилив залива моята душа

таз изнурителна и самотна

ТИШИНА... 

04.11.2009 - Oostende  

België

За раздялата наша

                                                                            На любимият ми град

Настъпва неизбежнo моментът,
във който нещастен съм аз,
във който нещастна си и ти...
За раздялата наша 
часът неумолимо дойде
и аз отново плача...
Ала плачеш и ти - вали!

Но ще настъпи неизбежнo моментът,
във който щастлив отново ще бъда аз,
във който щастлива и слънчева ще бъдеш ти - 
за срещата наша
часът неизбежно ще долети!
И аз отново ще плача,
ала от щастие ще са моите сълзи!


29.09.2009 - Praha
Hradčany - Zahrada na Valech

Моята! Към Теб!

                                                                                На Десислава

Няма нищо по-истинско от Любовта!

Няма нищо по-смислено от Любовта!

Няма нищо по-прекрасно от Любовта!

Няма нищо по-възвишено от Любовта!

Няма нищо по-чисто от Любовта!

Няма нищо по-Божествено от Любовта!

Няма нищо по-достойно от Любовта!

Но няма и нищо за губене в Любовта!

Няма и нищо по-хубаво от това,

да споделиш на някого за Любовта!

Любовта!

Твоята! Искрената! Чистата! Безкористната!

Достойната! Единствената! Несломимата! Вечната!

Няма и по-щастливи хора на Земята, споделили си Любовта!

Истинската, непресторената и безпрекосновеннта!

Неподправената и силната!

Любовта!

Моята!

Към Теб!

29.09.2009 – Praha

Smetanovo nábřeži

Прага моя

Не пиша вече, все забързан,

остават тихо дните ми зад мен.

Ала отново в теб се връщам

и завинаги от теб оставам запленен!

Аз те търся, намирам и плача, мокро е мойто лице...

Дълго, дълго чаках срещата наша,

днес отново съм в теб,

и ти си в мойто сърце!

Старинни сгради и гълъби във полет,

статуи и катедрални кули,

поемам дъх и се усмихвам,

като Ян Хус пред съчинени хули.

Ще поспра, Влтава да послушам,

теб отново да преживея,

защото теб мога да обичам,

и от теб оставам възвисен!

Ти си моята обич!

Ти си мойта любов!

Прага моя – аз съм чедо твое,

на край Света ще следвам твоя зов!

28.09.2009 – Praha

Karlův most

Заради нашата магия, заради нашата Любов.

                                                              На Десислава

    

Изнамерих сетни сили,

И с очи есенно-дъждовни,

В теб, но без Нея

Отново се поспрях...

Поспрях заради Нея!

Поспрях зради теб.

Поспрях заради мен.

Поспрях заради Нас!

Поспрях заради сълзите свои,

Които исках да излея

От моста столетен, в реката твоя,

Заради нашата магия, заради нашата Любов.

От тук, от теб,

От реката синя, от моста твой

С павета прашни и статуи безброй

Сърцето свое искам да даря на Нея, и нашата Любов!

27.09.2009 – Praha

Valdštejnská zahrada

На ТЕБЕ аз се вричам!

На ТЕБЕ аз се вричам!

Друга никоя неспособен съм да обичам.

На ТЕБЕ аз се вричам!

На друга никоя с трепет името не ще изричам.

На ТЕБЕ аз се вричам!

След друга никоя със сълзи не ще аз тичам.

На ТЕБЕ аз се вричам!

На друга никоя звезди не ще наричам.

На ТЕБЕ аз се вричам!

Живота свой с радост на теб обричам.

На ТЕБЕ аз се вричам!

Децата наши до полуда ще обичам.

На ТЕБЕ аз се вричам!

Никога от теб не ще се аз отричам.

На ТЕБЕ аз се вричам!

Пред олтара свят, във вечността –

На ТЕБЕ аз се вричам!

Miluju tě miláčku!

(26.09.09 г. – v letadlem, směr Praha, někde nad Středočeského kraje)

Защото вечно ще боли!

                                                           На Десислава

 

На цял един живот мечтата си ти,

безпаметно дълго блянувана, тъй силно жадувана!

Безумно красива и чиста, с вселенски очи,

ласка неизживявана, в стихове помечтавана.

Ала като есенен дъжд изведнъж се появи.

ТИ!

В душата моя очите си пъстри безмилостно впи

и думи чакани свенливо промълви.

Дано в сърцето изстрадало не издълбаеш нова рана,

защото вечно ще боли!

Разтворена тя във мен ще остане

и вечно алена капка за ТЕБ там ще блести!

12.09.2009 г., с. Казанка

Липовият град

Избягах от целият този ад

и отново съм във Липовият град!

Избягах от целият този ад

на суета, на тленност, на телесна глад.

избягах от целият този ад –

и отново съм във моят свят!

Избягах от целият този ад

и отново съм във Липовият град!

10.09.2009 г. – Стара Загора

В теб Град мой

Тук бях пак – завърнах се!

В теб аз плаках, копнях, мечтах...

В улиците прави – лутах се!

И трепети съкровени изживях...

В теб родих се!

Обичах, отхвърлян и раняван бях...

Под липите твои, за миг Космичен спрях се!

От теб отново заслепен бях...

В косите ми притичва плаха есен, от живота уморих се!

В теб Град мой аз живях и щастлив бях...

09.09.09 г.

Парк „5-и Октомври”, Стара Загора

Написаното ще остане!

Нощ поредна и безсънна,

цената тленна струва си да заплатя,

защото мислите се разпиляват,

ала написаното остава!

Спомените се изгубват,

хората си отиват,

лицата избледняват,

Ала написаното остава!

Целувките изстиват,

чувствата погиват,

болките отминават,

ала написаното остава!

Усмивките помръкват,

сълзите пресъхват,

раните заздравяват,

ала написаното остава! 

08.09.09. - Започнато някога в Прага, завършено в София.

Жадуваната среща с ТЕБ

В обятията ти не ще сдържа сълзите си 

да падат в скута ти свободно ще им позволя – 

не са ли това сълзите ми 

от жадуваната среща с ТЕБ?


08.09.2009г. – † Рождество на Пресвета Богородица
София

За Щастието в Нещастието

Мога да бъда направен нещастен... 
Но мога да намеря сили да се почувствувам щастлив, в неволно причиненото ми нещастие! 
Щастлив за Човека, несъзнателно направил ме нещастен! 
Мога!

29.08.2009 г.

Стара Загора