На любимият ми град
Настъпва неизбежнo моментът,
във който нещастен съм аз,
във който нещастна си и ти...
За раздялата наша
часът неумолимо дойде
и аз отново плача...
Ала плачеш и ти - вали!
Но ще настъпи неизбежнo моментът,
във който щастлив отново ще бъда аз,
във който щастлива и слънчева ще бъдеш ти -
за срещата наша
часът неизбежно ще долети!
И аз отново ще плача,
ала от щастие ще са моите сълзи!
29.09.2009 - Praha
Hradčany - Zahrada na Valech
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.