На Десислава
На цял един живот мечтата си ти,
безпаметно дълго блянувана, тъй силно жадувана!
Безумно красива и чиста, с вселенски очи,
ласка неизживявана, в стихове помечтавана.
Ала като есенен дъжд изведнъж се появи.
ТИ!
В душата моя очите си пъстри безмилостно впи
и думи чакани свенливо промълви.
Дано в сърцето изстрадало не издълбаеш нова рана,
защото вечно ще боли!
Разтворена тя във мен ще остане
и вечно алена капка за ТЕБ там ще блести!
12.09.2009 г., с. Казанка
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.