На Десислава
Изнамерих сетни сили,
И с очи есенно-дъждовни,
В теб, но без Нея
Отново се поспрях...
Поспрях заради Нея!
Поспрях зради теб.
Поспрях заради мен.
Поспрях заради Нас!
Поспрях заради сълзите свои,
Които исках да излея
От моста столетен, в реката твоя,
Заради нашата магия, заради нашата Любов.
От тук, от теб,
От реката синя, от моста твой
С павета прашни и статуи безброй
Сърцето свое искам да даря на Нея, и нашата Любов!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.