Прага моя

Не пиша вече, все забързан,

остават тихо дните ми зад мен.

Ала отново в теб се връщам

и завинаги от теб оставам запленен!

Аз те търся, намирам и плача, мокро е мойто лице...

Дълго, дълго чаках срещата наша,

днес отново съм в теб,

и ти си в мойто сърце!

Старинни сгради и гълъби във полет,

статуи и катедрални кули,

поемам дъх и се усмихвам,

като Ян Хус пред съчинени хули.

Ще поспра, Влтава да послушам,

теб отново да преживея,

защото теб мога да обичам,

и от теб оставам възвисен!

Ти си моята обич!

Ти си мойта любов!

Прага моя – аз съм чедо твое,

на край Света ще следвам твоя зов!

28.09.2009 – Praha

Karlův most